Историята на всеки милионер почти винаги е като приказка. Разказите за нашите богаташи, които изплуваха в мътните води на прехода, обаче често звучат като басни. Те са пълни с невероятни обрати, странни герои и ситуации. Непонятни за западняците, но разкриващи всички балкански особености на политиката и икономиката ни от края на ХХ и първото десетилетие на ХХI век. Между новите ни богаташи има няколко общи неща. Обикновено първият им милион пада от небето или идва с тайнствено куфарче. Задължително са играли в приватизацията и са взели хубав пай от държавната баница. И имат силен покровител във властта. От даровете на “съдбата” обаче всеки се е възползвал според уменията и шанса си. За някои парите и славата минават като фойерверки, други водят мъчителни битки, а малцина успяват да станат основните стожери на икономиката ни, които пълнят държавната хазна.
Какви са поуките от историите на бг милионерите – търсете в поредицата на в. “Стандарт”.
поуката
Не коли кокошката, която ти снася златни яйца!
Всеки човек се ражда с някаква дарба. Едни пеят хубаво, други се гордеят с пъргавина и бърз ум, трети са факири в гълтането на огън или ходенето по натрошени стъкла.
Да успееш да докараш до фалит десетки фирми, сигурно също е дарба. Но, ако вярваме на сентенцията – 99% труд, 1% талант, умението за банкрута също трябва да се усъвършенства.
На това занимание се е отдал през последните 20 години бизнесменът Николай Банев. За собственика на конгломерата АКБ “Форес” дори се говори, че е изобретател на схемата за източване на фирми, особено когато са придобити чрез приватизация. Дружествата се “купуват” за жълти стотинки, задължително с мощната протекция на силните на деня. След което се пристъпва към ограбването им – не се прави и лев вложение, трупат се огромни задължения, като не се плаща на контрагенти и служители, а само се прибират постъпленията. Така предприятието се обезкръвява и обезкостява, след което се зарязва. В някои от случаите има стъпка между придобиването и фалирането – с политическа протекция се правят опити срещу кухата фирма да се изкрънка някой и друг милион кредит от банка. Който, естествено, не се погасява. Но тази врътка невинаги се получава, да не кажем, че много рядко сработва. Особено след като родните банки се сдобиха с чуждестранни собственици.
Каквото и да се говори за Банев през последните години, то винаги е свързано с една дума – скандал.
Твърди се, че в най-добрите години на конгломерата АКБ “Форес” е имало около 100-120 фирми с най-различен предмет на дейност. Почти всички са купени от масовата приватизация с бонове, когато работещи и структуроопределящи предприятия се продаваха на кило за смешни пари. Сега болшинството от тях или са в несъстоятелност и са управлявани от синдици, или не извършват никаква дейност, или реално не съществуват. Какъв е техният брой в момента, трудно може да се установи.
Най-голямото предприятие от холдинга – девненският химичен завод “Полимери”, най-често попада в полезрението на медиите – главно с лошите си финансови резултати и искания за фалит от страна на кредиторите. Друго емблематично име – ваканционното селище “Русалка” – се съсипва бавно и методично. Години наред то беше синоним на европейско качество на услугата в България, съчетано с приказната ни природа. Не без значение за това е и фактът, че курортът бе част от френската верига “Медитеране”. След като падна в ръцете на Банев обаче, “Русалка” западна. Сега се поддържа само частната резиденция на семейството, докато малките чаровни бунгала сред дърветата са оставени да се рушат. В същото време скандалите изобилстват. Най-дразнещо за хората бе преграждането на достъпа до плажа с бариера и събирането на такса от страна на охранителите на Банев дори и за частта, която е извън комплекса. В същото време лъсна, че олигархът пет години не е плащал на държавата концесията за своята част от ивицата. Скандали с туристи имаше преди няколко години и в къмпинг “Градина”, където мутри от две враждуващи групировки (едната на Банев) събираха два пъти такси от плажуващите и дори заплашваха живота им.
Бизнесменът остави своята следа и в родния футбол. Той мина като метеор през столичния клуб “Септември” и благоевградския “Пирин”, преди да влезе в старозагорския “Берое”. Запознати твърдят, че целта на сделката в родния град на съпругата му Евгения били апетитни имоти и площта на стадиона, за които олигархът имал други намерения извън спорта.
Банев обаче се отказа от отбора заради остър конфликт с публиката, на която й писнало от постоянните му неизпълнени обещания, че ще направи тима фактор у нас и в Европа. Екшънът се разигра на мач с “Локо” Пловдив през 2007 г. Тогава феновете обсипаха Банев с ругатни в присъствието на жена му и децата. Той пък направи грешката да вземе микрофона и да им отвърне. Така започна война, която завърши с хитра юридическа хватка, чрез която общината и феновете отнеха лиценза на “Берое” и създадоха нов отбор. Той беше одобрен от БФС, макар и доста хора да се съмняват в законността на акта. За Банев останаха пасивите на стария клуб, който фигурираше само на хартия. Чу се, че акциите му са прехвърлени на офшорка.
В черния списък на дружества с лош край е фаянсовият завод “Изида” – най-старият на Балканите, вестник “Кеш”, “Динамо” Сливен и пр.
Друг подвиг на пишман бизнесмена е истерията около земите по Черноморското крайбрежие в местността Иракли – единица мярка за незаконно придобиване и още по-незаконни намерения.
От охранител до приватизационен фонд
Веднага след демократичните промени в България Николай Банев се впуска в частния бизнес. Първата фирма, която основава, е охранителната “Араклиев-Костадинов-Банев”. От първите букви на фамилиите на съдружниците – АКБ – тръгва и абревиатурата на бъдещия огромен холдинг. Малко по-късно фирмичката прераства в “компания за инвестиции и сигурност”. Като АКБ “Форес” е записана през 1996 г., след като чешката банка “Форес” кредитира щедро българските си съдружници за участие в преапетитното ни раздържавяване. Твърди се, че самата банка не е с блестяща репутация, но в онези времена това е дори и предимство.
Скандалите съпътстват фонда АКБ “Форес” още от началото при формиране на портфолиото му. Тогава в медиите тръгват обвинения, че служители на фонда ходели от къща в къща и агресивно агитирали притежателите на бонови книжки от масовата приватизация да записват акции при тях в замяна на боновете си. Дори са предлагали пари срещу това, което е забранено от закона. Наказание обаче не последва и така АКБ “Форес” стана един от най-богатите приватизационни фондове. Около 10 хил. са вложителите с бонови книжки, които през 90-те години формират портфейла на фонда.
