Еничарят

Често се питаме защо ние, българите, сме най-бедни в Евросъюза. Мазохистично се обвиняваме, че сме мързеливи и глупави, търсим причина в народопсихологията, а политиците ни убеждават, че ни е сгрешен чипът. Истина е, че имаме вина за това, че заплатите ни са ниски, че майките и бащите ни трудно оцеляват с мизерни пенсии, че предприятията ни тънат в разруха, че красивата ни природа се съсипва и не ни носи облаги. Вината ни е, че допуснахме години наред да ни крадат самозванци. Че не наказахме никой за явните престъпления, за ограбената държава и съсипаната икономика. Че се оставихме безропотно в ръцете на съвременни еничари, готови да продадат държава и чест за няколко милиона повече.

Историята на всеки милионер почти винаги е като приказка. Разказите за нашите богаташи, които изплуваха в мътните води на прехода, обаче често звучат като басни. Те са пълни с невероятни обрати, странни герои и ситуации. Непонятни за западняците, но разкриващи всички балкански особености на политиката и икономиката ни от края на ХХ и първото десетилетие на ХХI век. Между новите ни богаташи има няколко общи неща. Обикновено първият им милион пада от небето или идва с тайнствено куфарче. Задължително са играли в приватизацията и са взели хубав пай от държавната баница. И имат силен покровител във властта. От даровете на “съдбата” обаче всеки се е възползвал според уменията и шанса си. За някои парите и славата минават като фойерверки, други водят мъчителни битки, а малцина успяват да станат основните стожери на икономиката ни, които пълнят държавната хазна.

Когато бизнесът ти закъса, влез във властта, за да си оправиш положението. От тази рецепта на Бай Ганьо са се възползвали мнозина нашенци, за които държавата е преди всичко келепир. Сред хората, които винаги са се намествали под сянката на управляващите, е и Иво Прокопиев. Така той успя да изгради цяла бизнес империя, тръгвайки от нищото. Сега обаче бизнесът му се тресе като глинен колос. Затова той повече от всякога е готов да се вкопчи във властта като удавник за сламка. Кредитният милионер отдавна имаше мечта да стане министър-председател. Дори изкара курсове за премиер в Америка. Досега мераците му удрят на камък, но олигархът се надява на следващото раздаване на картите – парламентарните избори догодина. Сред родните политици се говори, че Прокопиев вече си е харесал ракета носител – Меглена Кунева и нейното сдружение “България на гражданите”.

Както “Стандарт” вече писа, Прокопиев е обещал логистична и финансова помощ на Кунева, срещу което се надява да влезе в кабинет с нейно участие. Но тъй като няма откъде да вземе пари, защото задълженията му само към банки, опериращи в България, са над 440 млн. лева, тази работа щял да свърши бившият американски посланик у нас Джеймс Пардю, разказват запознати с тайния план. Дипломатът имал възможност да финансира начинанието с пари от американски фондации и донори, които можело да се употребят за подкрепа на демокрацията в държави като България. За благодарност пък Кунева щяла да му осигури ключов вицепремиерски пост, откъдето Прокопиев да командва финансовите потоци на държавата, твърдят бивши и настоящи депутати.

Ако този план успее, жална майка на държавата, категорични са запознати с делата на кредитния милионер. През последните 15 години той показва завидни умения да прилапва лъвски пай от държавния бизнес. И въпреки това затъва в дългове. Всъщност най-големият фокус на Прокопиев е, че успя да натрупа над 600 млн. лева кредити към банки. Парите потънаха като в плаващи пясъци и никой не знае за какво са похарчени. В разгара на кризата за година и половина успя да върне 130 милиона. Сега олигархът разпродава на пожар империята си, за да връща пари и да не отиде в затвора. Ако такъв човек влезе в управлението на държавата, кризата в Гърция ще ни се стори детска игра, коментират финансисти.

Прокопиев е сред многото бизнесмени у нас, забогатели за държавна сметка. Големият му грях, спрямо който неговите политически амбиции изглеждат цинично, е навикът да предава националния интерес без грам колебание. Стига залогът да са няколко милиона повече.

Заверата за БТК

Прокопиев се пробва да скочи във властта още при правителството на Иван Костов, когато вестникът му “Капитал” застава зад всяка дума на сините политици. Командира, известен със своята мнителност, обаче в последния момент нареди пъзела си без участието на Прокопиевите хора, станали скандално известни като кръга “Агнешки главички” покрай синия депутат Никола Николов. За лош късмет на Прокопиев “главичките” си влошиха отношенията с Костов.

Така роденият в Разград възпитаник на УНСС успя да се развихри напълно едва при кабинета на Симеон Сакскобургготски. Близостта му с тогавашния вицепремиер Лидия Шулева му позволи да участва зад кулисите в емблематичната сделка по продажбата на БТК. Още тогава се видя, че Прокопиев няма притеснения да ощети държавата в името на собствения интерес. 

За официален посредник по сделката за БТК е избрана базираната в Лондон “Дойче Морган Гренфел”, но компанията на Прокопиев “Булброкърс” успява да се намести между подизпълнителите на посредническата банка. Така момчето от Делиормана участва в “кражбата на века”, както бе наречена сделката. Държавата даде 65% от компанията за смешните 230 млн. евро на “Вива венчърс”, собственост на американския фонд “Адвент интернешънъл”. Сумата се изплати само с печалбата на телекома за годината, в която е извършена продажбата – 2004 г. А лицензът за третия GSM оператор бе даден на “Вива венчърс” безплатно.

Защо правителството и неговите консултанти се съгласяват на очевидно неизгодната за България приватизация – няма логично обяснение. Освен едно-единствено – че някой от властта е имал личен интерес от сделката.

Но облагодетелстването за сметка на телекома не свършва дотук. Защото предстои продажбата на остатъчния държавен дял. Кабинетът “Сакскобургготски” решава да създаде т. нар. пул “Мечта”, в който са включени акции от остатъчните дялове на най-добрите български компании – БТК, ДЗИ, “Български морски флот”, “Булгартабак”, “Проучване и добив на нефт и газ”. А брокерите на Прокопиев се заемат със сладката работа на консултанти. Това става и благодарение на роднинските връзки на вицепремиера Лидия Шулева с един от шефовете на “Булброкърс” – Иван Ненков. 

Няма как да не се нарече национално предателство тайната завера между Шулева и Прокопиев. Когато правителството взема решение да се пуснат останалите 35% от БТК на борсата и да се купуват с компенсаторки, Шулева, която тогава не движи пряко сделката, тайно съобщава министерското решение на Прокопиев, твърдят бивши царски депутати. Бизнесменът веднага побързал да изкупи почти целия ресурс на компенсаторни записи по около 20 ст. при номинал един лев. Впоследствие цената на компенсаторките скача до 1,25-1,35 лв., толкова стават и акциите на телекома.

Остатъчният дял на БТК се продава за над 630 млн. лв. на борсата, където има наддаване. Затова тази цена се смята за реалната стойност на акциите. Простата сметка показва, че със съдействието на Прокопиев и Шулева държавата е ощетена със 710 млн. лв. – разликата между продажната 230 млн. евро и постигнатата цена на борсата.

Двойната игра за ЕВН

С годините и чадъра на властта “Булброкърс” става един от най-големите посредници на Българската фондова борса. Само от сделките за декември 2011 г. е номер 1 по оборот, достигащ близо 189 млн. лева, за четвъртото тримесечие на годината. Участва в 668 сделки, като огромна част от тях са по продажбата на остатъчния 33-процентов държавен дял от енергоразпределителното дружество ЕВН. Пакетът бе изтъргуван за близо 93 млн. лева в търг с тайно наддаване. Прокопиев пък удря джакпота с двойна игра. Докато уж помага на държавата да си продаде акциите максимално изгодно, “Булброкърс” паралелно консултира и компанията майка EVN AG. В крайна сметка австрийците си купиха книжата и вече са над 99% собственик на българското ЕРП. Сметките показват, че “Булброкърс” е спечелил около 1 млн. лева комисион само от държавата. Отделно е бонусът от австрийците.

Но по-важният въпрос е за кого всъщност е играл посредникът, който е бил наясно с тайните наддавания за различните пакети? Бранил ли е той докрай интересите на държавата, за да получи тя повече от приватизацията? Или е давал ценна информация на купувача, от който също получава процент? Твърде вероятна е възможността в хазната да бяха влезли значително повече пари, ако консултантът твърдо бе застанал зад държавния интерес. Защото акциите на Енергото са сред най-чаканите от инвеститорите на родната борса.

Отказаха му лиценз за банка заради неясен капитал

Една от мечтите на Иво Прокопиев е да си има банка. Той няколко пъти направи постъпки пред БНБ да получи лиценз за създаване на нова кредитна институция, но удари на камък. Първоначално банката трябваше да се казва Капитал банк. Емблематичен е случаят преди няколко години с широко рекламирания банков проект “Финансиа”. Прокопиев манипулираше общественото мнение, че банката всеки момент ще тръгне. Създаде и специална компания – “Финансиа Груп” АД, която е дъщерна на фирмата му “Каолин” и трябваше да стане основен акционер на бъдещата кредитна институция. Централната банка обаче категорично не удовлетвори мераците на олигарха и многократно връщаше документите за регистрация. Както разбра “Стандарт”, основната причина е недоказаният произход на капитала. Последният напън за банка датира от 2008 г. Преди малко повече от година бе лансирана идеята за low cost институция, която да събере всички държавни дялове в един холдинг. Към него трябваше да има и банка, която да държи сметките и да ги управлява финансово. Естествено шеф-диригент в проекта трябваше да бъде Прокопиев. След като не успя да пробие на банковия пазар у нас, олигархът реши да пробва при съседите. Банката на мечтите Капитал банк в крайна сметка бе направена в Македония с минимален капитал от 15 млн.

Всъщност през октомври 2007 г. Прокопиев купува вече съществуващата Интернационална приватна банка в Скопие. Тази сделка не е чиста, твърдят запознати със случая. Според тях австрийската “Хипо Инвестмънт” е подмамена от олигарха да даде 10 млн. евро за съвместна банкова институция в България. Прокопиев парадира с връзките си на най-високо ниво и обещава създаването й за броени месеци. Както знаем, БНБ не разрешава и тогава топ финансовият консултант с парите на австрийците си купува въпросния македонски трезор, но само на свое име, твърдят информирани. Преди известно време пък един от шефовете на трезора беше хванат на границата да пренася нерегламентирано пари и документи. Няколко от дружествата на Прокопиев имат дъщерни поделения в държави с доста свободен финансов режим и неподлежащи на законите на ЕС. В Сърбия например има три поделения на “Каолин”. Толкова са те и в Украйна и Албания, по едно – в Румъния и Турция. 

Тръгва с трабант и офис на Женския пазар

Империята около вестник “Капитал” на Иво Прокопиев тръгва с един трабант и офис на Женския пазар. Там е първата редакция на финансовия седмичник “Банкеръ”, основаван от Иво Прокопиев, Филип Харманджиев и Бистра Георгиева-Джагарова, сегашния собственик на вестника. Те се познават от вестник “Пари”, където двамата младежи, тогава още студенти в УНСС, работят като репортери, а дамата е шеф на рекламата на всекидневника. Тройното съдружничество не продължава дълго и Георгиева става едноличен собственик на новото издание. Прокопиев и Харманджиев за кратко се опитват да превърнат в икономически всекидневник “Отечествен вестник”, наследник на “Отечествен фронт”, но без успех. Тогава се ражда “Капитал” и неимоверният апетит на тандема.

Във вестника Иво Прокопиев среща и съпругата си. Тогава тя се казва Галя Тодорова и е репортерка. Двамата се женят, след като преживяват жестока автомобилна катастрофа, заради която Галя е оперирана във Виена. Сега семейството има четири деца. Галя дълго време е главен редактор на “Капитал”, но след продажбата на половината от дяловете във вестника се оттегля от журналистиката с обяснението, че трябва да се грижи за децата.