Преди седмица ви разказахме за плановете на Иво Прокопиев да влезе във властта, за да си оправи финансовото положение. Благодарение на близките си връзки с няколко поредни правителства младежът от Разград взе апетитни компании от приватизация и участва като консултант в знакови сделки. Въпреки многобройните си фирми обаче сега олигархът е затънал в борчове към частни кредитори и банки. За да спаси от конфискация запорирани имоти, Прокопиев разпродава на пожар империята си.
Той е като сапьор. Една грешна стъпка и лавина от кредити ще го отнесе заедно с цялата му бизнес империя. Това е драмата на Иво Прокопиев вече няколко години. Дълго време той бе известен предимно като създател и издател на финансовия седмичник “Капитал” и на ежедневника “Дневник”. Днес медийният му бизнес е само върхът на айсберга. Фирмите на Прокопиев надхвърлят 140, като не броим миноритарните участия и офшорките. Дейността им е разнопосочна – от финансите до инертните материали.
Как се финансира такъв бизнес? Ако не си син на Рокфелер, това става със заеми. Нормално е да се вземат пари от банки и да се връщат в определените срокове. Но кой бизнесмен у нас може да се похвали с кредити за 600 млн. лева? Не е легенда, а самата истина фактът, че заемите на Прокопиев към поне десет банки възлизат на тази колосална сума. Прокопиев дължи 568,712 млн. лв., показват данните от кредитния регистър на БНБ. С цената на много фокуси и маневри той успя да стопи борчовете със 130 млн.
Няколко шефове на големи банки в България обаче продължават да губят съня си само при произнасянето на името Прокопиев. Те неведнъж са баламосвани или притискани да проявяват търпение и разбиране към длъжника. Най-много са борчовете на фирмите от конгломерата към две от най-големите банки у нас – Уникредит Булбанк и ДСК. Само един от заемите е на стойност 171 млн. лв. Към чуждестранен клон на същата финансова институция задължението пък е в размер на 164,4 млн. Най-голям кредитен длъжник с близо 130 млн. лв. към друг голям роден трезор е флагманът на империята – “Алфа финанс холдинг” АД. За обезпечение са заложени активи в Силистра като търговско предприятие. Това е сравнително нов за България кредитен финт, при който се залага цяло дружество с всичките активи и пасиви, като преди това се прави пълна оценка.
За кредит от 39 млн. лв. е заложено и “Алфа кепитъл мениджмънт” ООД, което не е върнало нито лев от дълга си и е в ликвидация със срок 31.12.2011 г. Със задължение от 1,7 млн. към юни 2010 г. към “Алфа банк България” е и друга емблематична фирма на олигарха – “Икономедия” АД, издател на “Капитал” и “Дневник”. Точно по времето, когато обяви, че заминава за Сингапур заради заплахи за живота си – средата на 2010 г., Прокопиев се раздели с 49% от дяловете на любимото си отроче. Новият съсобственик е Теодор Захов, председател на БАИТ и създател на “Спектрум Нет”. Продаденият дял обаче фактически е на Филип Харманджиев, съдружник на бизнесмена, с когото стартират бизнеса си в началото на 90-те години на ХХ век. Блокиращата квота остава у Прокопиев. Пита се обаче в задачата какво получава съсобственикът, след като дружеството е заложено изцяло като търговско предприятие заедно с компютрите и керемидите? Самото задължение пък скача за година и половина десет пъти и в края на януари 2012 г. вестниците “Капитал” и “Дневник” вече имат да връщат на гръцката банка почти 17 млн. лв.
Игра с държавните фирми
Прокопиев е измислил хитра схема да залага за кредити не само собствените си фирми, но и държавни компании, в които има малък дял. Този трик бизнесменът започва да прилага по времето на тройната коалиция. Както обикновено, той е намерил път към министрите и дори към самия премиер Сергей Станишев. Всичко е просто и лесно. Взема примерно 34% от държавна компания, убеждава принципала да налее доста пари под формата на ремонти и подобрения. След това залага към банката срещу солидна сума, която влиза в сметките на олигарха. Заемът не се връща, а държавата пие една студена вода.
500 бона наем от летище Пловдив
Един от примерите за прилагане на тази схема е с летище Пловдив. През декември 2007 г. Прокопиев придобива 58,08% от дружеството, станало известно със скандалната си приватизация, в която зад уж швейцарската фирма Т.А.Д.О. стои пощенска кутия. Прокопиев слага ръка на аерогарата чрез дружеството си “Алфа финанс холдинг” АД. Обещава да модернизира летището, но не влага в него нито лев. За сметка на това започва да получава по 18 000 лева наем според изказване на бившия министър на транспорта Петър Мутафчиев. Междувременно Прокопиев залага летището за кредит пред SG Експресбанк. През април 2010 г. родният Остап Бендер продава дела си на датската компания Nordic Airport Infrastructure ApS. Така за 28-те месеца, докато официално е мажоритарен собственик на аеропорта, Прокопиев е получил от държавата над 504 000 лева, сочи сметката. Както и пари назаем, които не е ясно кой ще връща.
Върна 130 млн. в най-свирепата криза
в средата на 2010 г. Прокопиев се почувства много притеснен у нас и стегна куфарите чак за Сингапур. Мистерия е как в този напечен момент той успя да върне значителна част от борчовете си. Само за година и половина в условия на жестока криза и при необходимост да се плащат погасителни вноски върху 600 млн. борчове фирмите на империята на Прокопиев намаляват задълженията си с над 130 млн. лева! Така в началото на тази година дълговете са вече не 570 млн., а 440,880 млн. лв. Просрочията за същия период са на стойност 48,063 млн., което също никак не е малко. Някой в държавата може би трябва да се заинтригува от този странен просперитет на Прокопиев, в който няма финансова логика.
Запознати с делата на бизнесмена твърдят, че неговата изобретателност е завидна. Според тях се прехвърлят дялове от “здрави” дружества (без кредити) към фирми със задължения, отписват се “отровни” активи и така се преобразуват заеми. Правят се залози от едни фирми към други, ипотеките са многобройни, вливанията на едни предприятия към други – също. Банкерите пък имат интерес да не “замърсяват” балансите си с многобройните просрочия на олигарха, споделят на ухо видни финансисти.
Схемата за изчистване на лоши заеми
За да се отърве от лошите си кредити, Прокопиев използва схема, която включва прехвърляне на задълженията към лизингови компании. Когато един кредит не се връща, финансовата институция е длъжна да прибере обезпечението, обикновено недвижим имот. Тъй като кредитните институции по закон не могат да притежават такива несвойствени за тях активи, апартаментът или бизнес сградата се продават на близка лизингова компания. Тези сделки са доста странни, понякога цената на имота достига дори 6 хил. евро за кв. метър, твърдят банкери. Обикновено не стават без участието и на високопоставен чиновник от банката, понякога са замесени дори някои от висшите шефове.
По този начин се облагодетелстват частни лица, включително длъжникът, който не си е връщал кредита.
За да отпише банката кредита като лош, тя трябва да внесе съответните провизии в БНБ. За тази цел банкерите вдигат таксите и лихвите, което рефлектира на гърба на редовните клиенти.
БНБ обаче не се занимава с длъжниците на кредитните институции. Това отговориха от централната банка на въпрос на “Стандарт” простира ли се контролът и върху непочтените клиенти. Но потвърдиха, че банките наемат лизингови дружества, на които се прехвърлят обезпеченията, прибрани след като кредитът не е погасяван. Според закона банката трябва да се освободи от залога най-късно година след като го е прибрала. Повечето трезори обаче бързат да го направят почти веднага, като възлагат на лизинговата компания да го продаде или да го стопанисва. Нямаме информация за злоупотреби в такива случаи, но това и не е наша работа, обясниха централни банкери.
Всичко на тезгяха
За да намери пари, с които да залъже банките и да отстрочи фалита си, Прокопиев разпродава на пожар империята си. Преди година той се раздели със скъпарската си гордост “Рийтел парк” в Пловдив. Американската компания “Рокфелер груп” купи мола под тепетата, който олигархът получи като зестра от придобитото от него през 2008 година дружество “Лендмарк пропърти”. 20 млн. евро, които взе за този имот, не стигнаха на Иво Прокопиев – задълженията му поглъщат по 10 млн. всеки месец само за лихви. Затова бизнесменът е изкарал на тезгяха още 8 свои дружества, притежаващи земи, сгради, незастроени терени в индустриални зони. Обявен за продан е хотел в курорта Йерису на полуостров Халкидики в Гърция.
Последната оферта за продажба, отправена от компанията му “Алфа финанс холдинг”, е за “Лендмарк център Варна”, изнесен на публичен търг в края на февруари. Прокопиев иска 6,7 млн. лв за сградата и прилежащия й терен от 6300 кв.м. Да намери купувачи за представителната офис сграда в центъра на Варна, е натоварена английската консултантска компания JLL, но нейният представител у нас Андрю Пиърсън признава, че интересът към сделката е слаб.
Раздялата с недвижимостите не е единствената загуба за рухналата вече империя на Прокопиев. Преди повече от година той бе принуден да се раздели с вложенията си в IT сектора, като продаде на М-теl телекомуникационната си компания “Спектър нет”, придобита чрез поглъщането на “Орбител”. За “Спектър нет”, която бе продадена заедно с “Мегалан”, Прокопиев и съдружникът му Теодор Захов договориха 70 млн. евро. Олигархът не пощади и медийната си империя. Той фалира бутиковата си телевизия Re-tv, съкрати поголовно десетки репортери от вестниците си “Дневник” и “Капитал”, спря почти всичките си печатни издания от разнообразното доскоро портфолио на управляваната от него “Икономедия”. Накрая продаде и печатницата си с обяснението, че, нямал стратегически интереси в този бизнес.
Публично заявеното отстъпление от издателската дейност обаче не попречи на Иво Прокопиев да прилапа вестник “Пари”, без да даде нито лев за авторитетното бизнес заглавие. Така, спирайки своя вестник “Дневник”, той пусна на пазара нов ежедневник – “Капитал Дейли”. Вестникари твърдят, че сделката е осъществена с трик за сметка на шведския инвеститор “Bonnier Business Press”, купил вестник “Пари. За авторитетната българска марка шведите са получили предложение от 2 млн. от български контрагент, но близки до Прокопиев среди успели да убедят скандинавците, че единствено сливането им с изданията на олигарха ще им осигури пазар и позиции в България.
Още 3 млн. евро успя да ощипе притежаваната от него “Икономедиа” от американците. Фондация “Америка за България” даде парите на новинарския му сайт “Дневник” в подкрепа на свободното слово. Други 3,1 млн. лева прибраха фирмите на закъсалия бизнесмен от еврофондовете по Оперативна програма “Конкурентоспособност” и още 150 хил. лв. по ОП “Човешки ресурси”.
Финансови фокуси с “Каолин”
Иво Прокопиев се прочу като виден работодател и фактор в родния бизнес благодарение на предприятието “Каолин” в русенското село Сеново. Придобива го чрез т. нар. работническо-мениджърска приватизация през 1999 г., когато е тясно обвързан с кръга “Агнешки главички” в СДС. Голямата част от сумата по сделката е платена с компенсаторки, които по това време струват около 10 ст. за лев номинал.
Както и другите му фирми, заводът също е затънал в дългове – в средата на 2010 г. има кредит от 72,389 млн. лв. към УниКредит Булбанк. Година и половина по-късно задължението е намаляло наполовина – 33 млн. Олигархът обаче много внимава с него – не допуска просрочия на заема, а като обезпечение за кредита на “Каолин” е ипотекирано предприятието за добив на огнеупорна глина в Плевен. Освен това към кредита са предоставени и банкови гаранции на стойност 44 млн. лв.
И тъй като “Каолин” е единственото работещо дружество в портфолиото на Прокопиев, с него са направени и най-мащабните финансови врътки. Заради “Каолин” МВР и прокуратура на два пъти проверяват бизнесмена. Първият път е заради приватизацията, вторият – за машинации във финансовите отчети на дружеството при листването му на фондовата борса през 2007 г. Тогава се оказва, че заради отчетена фалшива печалба акциите на завода са надути изкуствено, а инвеститорите на борсата са ощетени най-малко с 40 млн. лв.
Твърди се, че и заради тази машинация срещу Прокопиев е имало проверка в прокуратурата. “Стандарт” обаче не можа да открие следи и от двете разследвания нито в МВР, нито в прокуратурата. “Прокопиев никога не е бил разследван официално просто защото още от времето на Иван Костов върху него имаше “шапка”, твърди бивш служител на МВР от икономическото направление.
С приватизацията на “Каолин” Прокопиев получава и 5 концесии върху запаси от кварц-каолинова суровина за срок от 35 г. Стойността на запасите се оценява на около 2 млрд. евро.
Според експерти от “Екогласност”, които се заравят в данните от добива на суровини и цените на продуктите, добивани от тях, Прокопиев укрива най-малко по 20 млн. лв. годишно от държавата. Според анализите отчетените продажби се разминават в пъти от действителните. По официалните данни от 5 находища са добити и преработени 1,5 млн. тона продукти за 42 млн. лв. общо, но никъде не се споменава каква е цената на тон продукция на “Каолин”. Запознати предполагат, че цената и оборотът са двойно по-големи.
Разори го играта на борсата
Сигурно се питате къде изчезват милиардите, с които жонглира Иво Прокопиев? Къде потъват парите от кредити, печалбите на десетките предприятия, комисионите? В средите на финансистите и инвестиционните посредници отдавна се знае, че апетитът на Прокопиев за бързи печалби му е изиграл лоша шега. А парите му са потънали в борсови спекулации.
Освен личните си загуби олигархът има да връща милиони и на частни кредитори, които са му ги дали, за да ги завърти на международните финансови борси.
Говори се, че само на Весела Кюлева, вдовицата на банкера Емил Кюлев, Прокопиев е проиграл около 200 млн. евро. Когато клиентката отишла да си иска парите, брокерът обяснил, че ги е изгубил заради срив на борсата.
Кюлева далеч не е единствената, поверила му парите си, тъй като медийният олигарх създаваше около себе си ореол на финансов играч от световна величина. Прокопиев минаваше за частния брокер на мнозина родни бизнесмени със съмнителни капитали, които разиграваше на лондонската и нюйоркската борси. Залозите се приемаха чрез “Булброкърс”. Новоизпечената родна финансова акула обаче бързо бе сдъвкана и изплюта от световните спекуланти. Несвикнал да работи в толкова конкурентна среда, както и да се справи със задаващата се криза, Прокопиев логично пропиля парите на клиентите си.
И точно когато загубите започнаха да развалят имиджа му на българския Сорос, бизнесменът заяви, че е получил заплахи за живота си. Затова той и семейството му напускат България и се изселват в Сингапур. Заплахите обаче не бяха потвърдени нито от полицията, нито от някой друг. Самият Прокопиев не обясни кой, как и защо го заплашва. Но в средата на 2010 г. обяви, че заминава на изток. Пребиваването в Азия обаче не беше потвърдено от никого. Интересен факт е, че градът държава няма подписано споразумение с България за екстрадиция. Друга любопитка е, че за да се заселиш в Сингапур, са необходими между 1 и 1,5 млн. щатски долара само за получаване на permanent residens, т.е. право за престой. Изисква се и чисто кредитно досие. Затова тръгна мълвата, че Прокопиеви изобщо не са помирисвали Азия, а са пребивавали в родния Разград. Или в най-добрия случай – във Виена. Самият факт, че по това време олигархът доста често бе забелязван в родината, също подлага под съмнение емиграцията му. А честите посещения тук са наложителни, за да се успокояват кредиторите и да се предлагат многоъгълни схеми за отлагане на плащанията, твърдят финансови играчи.
поуката – каквото си надробиш, такова ще сърбаш
