- Още в древността я слагали до люлката на бебето
- Отровна е, но лекува кашлица, нерви и хемороиди. Връща гласа на певците
Много билки могат да спорят за приза най-лековитата, но когато класацията е свързана с митичност, една от тях има всички шансове да победи останалите. От дълбока древност едни я свързват с Бога Слънце, други с Бога Слово, но всички я почитат и преданията за нейната сила са стигнали и до нас. Слагали са я до люлката на бебетата за здраве, в обувката на девойките – за късмет. И макар да е най-популярна днес за лечението на хемороиди, ползите й далеч надхвърлят тази досадна болест.
Става дума за едно тревисто растение от семейство Змиярникови, което е от билките с най-много имена. Познато е като змийска хурка, но още го наричат зайчи лапад, количав бурен, змийска пченка, змийско грозде, петнист змиярник, змийски папур, змиявец, смоков хлуб, циганско грозде.
Това чудато растение се среща както у нас, така и в много други държави от Европа. В англоговорящите държави го наричат lords-and-ladies, във Франция е познато като Pied de veau, а Германия – като Gefleckter Aronstab.
Воднистата ягода
Змийската хурка няма как да я сбъркате – отличава се с изправено стебло, което в основата си е удебелено и формира заоблена грудка. Листата на билката са издължени, стреловидни, с петънца. Цветовете са мъжки и женски, наредени в няколко реда, образуващи съцветие тип кочан. То завършва с жълтеникав или лилавеещ придатък.
Плодът на растението представлява водниста ягода, обагрена в червеникаво или оранжево, Билката цъфти през пролетните месеци. Вирее свободно в гористи местности, където има достатъчно влага и сянка. Разпространен е из всички части в България, като най-големи количества от билката могат да се открият в широколистните гори, край храсталаците. Може да се види до 1800 метра надморска височина.
И понеже няма заблуда, всички части на тази билка са отровни, люти и лечебни – грудките, листата и цветовете, особено когато са пресни. Изсуши ли се, съхне и силата й. Затова използват за лек -предимно грудките й, докато билката е още прясна. И с тях правят процедури и ритуали.
Легендите
За немските народи тя е свещена, защото това е дръжката или жезъла на Аарон – първосвещеника на еврейския народ, по-голям брат на пророка Мойсей. Библейска притча гласи, че Аарон старейшините на дванадесетте родови колена положили жезли в скинията, единствено този на Аарон „покарал, напъпил, цъфнал и родил миндали“. Разцъфналият жезъл в християнската традиция се тълкува като един от първообразите на въплъщението на Бог Слово. Същият този жезъл не е бил нито метален, нито дървен, а от дебело стебло на змийскат хурка.
Траките също го смятали за вълшебен дар на Бога Слънце – девойките го поставяли в обувката си, за да намерят най-добрия жених.
Най-голямата магия е установена още от хилядолетия – в премерени дози отровата лекува.
През средните векове растението се е слагало във виното. Било е ценена психоактивна съставка. Стари хроники сочат, че в миналото майките са ползвали билката, за да предпазят чедата си от уроки.
Според поверието това ставало, когато изсушен лист от змийски лапад се постави в люлката на бебето. Смятало се още, че пази от лоши сънища. По-късно растението започва да си прокарва място и традиционната медицина. Пред седемдесетте години на миналото столетие учени анализират билката и откриват, че нейното лековито въздействие не е само мит.
Чудодейната сила
Змийската хурка е източник на етерично масло, алкалоиди, флавоноиди, скорбяла, сапонони, кумарини и други вещества.
Тя действа кръвоспиращо и противовъзпалително и се използва при язви на стомаха и дванайсетопръстника, при хемороиди.
За да лекува, суровата й грудка се нарязва на малки парченца колкото царевично зърно и от тях се вземат по едно преди ядене три пъти на ден. Дозата не трябва да се надвишава, тъй като билката е отровна.
Затова и някои лечители я използват във вид на тинктура. Тя се прави от листата, а после силно се разрежда.
В чаша вода се сипват максимум 5 капки. Под наблюдението на специалист се използва при възпаления на гърлото, кашлица, простуди, възпаления в устната кухина, червата и стомаха.
Прилага се и от певци при проблеми с гласните струни.
Корените й се вадят от земята през пролетните дни или през септември и октомври. След това има три възможни начина на съхранение. Единият е да се постави във влажен пясък на тъмно и студено място.
Според специалистите този начин е най-уместният, тъй като полезните свойства на дрогата се запазват, и то до три години.
Как да я изсушим
Най-изпитаният метод предвижда да измиете грудката и да я изсушите в проветриво помещение, закачена на нанизи. Допустимо е да се изсуши и в сушилня при температура от около четиридесет градуса по Целзий. При манипулацията с дрогата трябва да се има предвид, че свежите грудки са отровни, ето защо трябва да се държат настрана от неотровните билки.
Важно е да се знае, че това растението няма нищо общо с източния змиярник (Arum orientale М.В.), който се отличава с дисковидни грудки. Не бива да се смесва хурката и с италианския змиярник /Arum italicum Mill/, който има много по-пищни цветя.
Какви са ползите
Змийската хурка има противовъзпалително, обезболяващо, кръвоспиращо и епителизиращо свойство. Това го прави много ценен в борбата с редица тежки болести. Според народните лечители Arum maculatum помага най-вече при заболявания на дихателните пътища и проблеми на стомашно-чревния тракт.
Растението се препоръчва при външни хемороиди, язви на стомаха, а също и проблеми с дванадесетопръстника. Ефикасно е още при миома на матката, пясък в бъбреците, проблеми с пикочния мехур, бронхити, фарингити, гастрити. Има благоприятно въздействие още при рак на простатата, чернодробни заболявания, шипове.
Помага още за справянето с нощното напикаване. Използва се и при загуба на гласа. Действа при псориазис, кожни раздразнения, ревматизъм, неврози, кашлица, киселини в стомаха, малария и други.
Билката е много ценна и в козметичната промишленост, тъй като от нея се произвеждат кремове против бръчки. Всъщност още в миналото са наричали Arum maculatum цвете на красотата.
Растението е известно сред народа с още едно свойство. Говори се, че неговата силна миризма е в състояние да отблъсне змиите. Тази теория обаче все не е научно доказана.
Народната медицина
В народната медицина малки части от грудката на змийската хурка се прилагат както външно, така и вътрешно. При хемороиди и неврози се взима къстче от сурова грудка, голямо колкото царевично зърно. То обаче не се приема самостоятелно, а се увива с парче хляб. Може да се комбинира още с тахан или зехтин или да се изпие с вода като хапче.
Не опитвайте да сдъвкате грудката, тъй като ще усетите в устата си неприятен горчив вкус.
Можете да я приемете и под формата на извлек. За целта грудките се нарязват на ситно и се оставят да киснат осем часа в студена вода в съотношение 1:1000. От получената течност се пие по петдесет милилитра три пъти на ден след хранене. Когато ползвате билката, не прекалявайте с дозата и не употребявайте алкохол.
Внимавайте, има и вреди
Тъй като е отровна, не предприемайте самолечение. Консултирайте се или с опитен билкар или с лекар, които да решат дали в действителност се нуждаете от тази билка, както и кои са точните дозировки, които ще са ви от помощ.
Тъй като свежите грудки на растението са отровни, правилното дозиране при приготвяне на извлеци, отвари и други е от голямо значение. Събирането на билката не се препоръчва на хора, нямащи опит в билкарството, тъй като при досег с нея можете да усетите парене по кожата.
Освен това трябва да се знае, че растението привлича силно насекомите, така че трябва да се внимава много и с тях.
